Непознатият Жо Дасен: голф, шах и страст към антропологията

Преди да стане гласът на „Лято индианско“ и „Шанз-Елизе“, Джо Дасен е студент по антропология, начинаещ писател и човек, свикнал да живее между държави. Роден е на 5 ноември 1938 г. в Ню Йорк като Джоузеф Айра Дасен. Днес се навършват 88 години от рождението му.

Детството му преминава между Съединените щати и Европа. Баща му Жул Дасен е кинорежисьор, а майка му Беатрис Лаунер е цигуларка. След като баща му попада под ударите на политическите преследвания в Холивуд, семейството напуска Америка. Джо сменя 11 училища в Париж, Лондон, Рим, Лозана и други градове.

Антропологията преди сцената

В Университета на Мичиган Дасен първоначално се насочва към медицината, но след това избира антропологията. Завършва специалността и пише магистърска теза за народа хопи. Интересът не е случаен. Сестра му Ришел Дасен обяснява пред Indigenous Country Today: „Джо изучаваше антропология от любопитство, за да разбере как живеят хората.“

Тази любознателност остава част от характера му и след началото на музикалната кариера. Преди да се превърне в звезда, той работи като готвач, чистач и водопроводчик. Мечтае и за писателска кариера, а сестра му го описва като човек, който първо е бил писател, а след това певец.

Дасен не се интересува единствено от популярната музика. Като млад пее песни на Жорж Брасенс в кафенета и на семейни събирания, а по-късно свързва американските фолклорни и кънтри мотиви с френския шансон. Именно това смесване на култури става отличителна черта на репертоара му.

Голф, шах и тишина извън прожекторите

Когато не е на сцена, Дасен търси по-спокоен ритъм. Архивите на Националния аудиовизуален институт показват певеца в дома му в Сен-Ном-ла-Бретеш, където играе голф и шах. Тези занимания дават по-различен образ от телевизионния артист с безупречен костюм и широката усмивка.

Париж обаче остава важен за него. Градът присъства в „Шанз-Елизе“, „Градината на Люксембург“ и „Битпазарът“. Сестра му Ришел казва пред Парижката община: „Джо не беше човек, който се шляе безцелно. Той винаги отиваше някъде.“ В тази кратка характеристика се побира и начинът, по който Дасен превръща градските сцени в песни.

В края на живота си той намира убежище и във Френска Полинезия. Придобива имот в района на Таити, където прекарва време далеч от европейската сцена. Именно в Папеете умира на 20 август 1980 г. след сърдечен удар, едва на 41 години.

В архивно интервю Дасен казва: „Да имаш правото и привилегията да забавляваш хората е голяма чест.“ Десетилетия след смъртта му тази привилегия продължава да се усеща в песните, които съчетават американския му произход, френския му живот и постоянната му жажда да опознава света.

Източници: rtl.fr, estrepublicain.fr, ictnews.org